В резултат на проведените разговори, вчера, 3 август 2021 г., на пълна мощност е пуснат трети блок на централата – 210 MW (стандартно досега тя работеше с два блока – единият за покриване на производството по отпуснатата квота от 1 млн. мегаватчаса електроенергия за регулирания пазар и вторият – за свободния пазар).

Количеството произведена електроенергия се продава днес на пазара "Ден напред" на Българската независима енергийна борса. В резултат на това включване, цената на сегмента "ден напред" на БНЕБ вече е 258 лв/МВтч, което е намаление с около 70 лв. спрямо вчерашните стойности.

Ръководството на Министерството на енергетиката счита, че при такава пазарна ситуация ТЕЦ-ът трябва да работи на максимално възможната техническа мощност – от една страна, това ще осигури приходи за дружеството, а от друга ще намали натиска върху потребителите от високите цени на електроенергията. Независимо от факта, че това са задачи на оперативното управление на дружеството, което е ангажимент както на неговото ръководство, така и на ръководството на Българския енергиен холдинг, Министерството на енергетиката следи отблизо ситуацията и предприема активни мерки за включването на ТЕЦ "Марица изток 2" на свободния пазар в настоящата пазарна ситуация.

В края на миналата седмица в изявление до медиите отстраненото ръководство на енергийния холдинг обяви, че на 2 август предстои падеж по еврооблигационния заем на стойност 550 млн. евро, плюс дължими лихви на стойност близо 27 млн. евро. Ако тези средства не бъдат преведени в деня на падежа има риск от обявяване на предсрочна изискуемост и по други две облигационни емисии на холдинга, което ще го доведе до неплатежоспособност и ще постави под риск цялата енергийна система, твърдят от БЕХ ЕАД.

"Министерството на енергетиката в детайли съблюдава процедурата по рефинансиране на съществуващия дълг на Холдинга, като същата е успешно приключила. Паричната ликвидност, необходима за погасяване на задълженията, е текущо налична в банкови сметки на холдинга", се казва в писмото на министър Живков до отстраненото ръководство на БЕХ ЕАД. Там е изяснено, че Министерството на енергетиката е извършило надлежни проверки с всички финансови контрагенти, свързани с процеса на погасяване на задълженията по изтичащата облигационна емисия. Установено е, че необходимите правни реквизити са налични, което потвърждава готовността за спазване на всички задължения към кредиторите на БЕХ.

В резултат, министър Живков посочва, че цитираните фактически обстоятелства потвърждават спекулативния характер на изказванията на отстраненото ръководство на холдинга, които могат да бъдат провокирани единствено от дълбока некомпетентност или нарочен опит за дестабилизиране на енергийната система в България.

В заключение, министърът на енергетиката напомня на отстраненото ръководство на БЕХ ЕАД, че, въпреки очевидно ирационалните си действия, то остава задължено да изпълнява добросъвестно и целесъобразно договорните си задължения, до вписването в Търговския регистър на промяната в управителните органи на дружеството.

На тяхно място за членове на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД, до провеждането на конкурс в шестмесечен срок, са определени Мария Велкова, Веселина Канатова – Бучкова, Ива Петрова и инж. Пламен Дилков и Антон Симеонов.

Новото ръководство на холдинга следва да предприеме необходимите действия за вписване на промяната в Търговския регистър.

Кои са новите членове на СД на БЕХ ЕАД:

Мария Велкова – Магистър по търговия с енергия и финанси от Cass Business School, Лондон. Работила е в PricewaterhouseCoopers, София, EMIS Energy Ltd., Low Carbon Ltd., Лондон, където е отговаряла за идентифицирането и изпълнението на нови сделки в областта на ВЕИ. Била е вицепрезидент сливания и придобивания в Enery GmbH, Виена. Владее английски, немски и испански език.

Веселина Канатова – Бучкова – Магистър по право от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"., специализирала във Виенския университет, в Института за европейски науки, Австрия, в Ассер институт, Холандия. Доцент по административно право и административен процес в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград и в Института за държавата и правото при БАН. Член на Пловдивската адвокатска колегия. Владее английски език, ползва немски ез.

Ива Петрова – Магистър по стопанско управление от СУ "Климент Охридски". Завършила и University of Birmingham, Великобритания. Притежава редица специализации в Япония, Белгия, Великобритания. Дългогодишен служител на Министерството на икономиката и енергетиката, където е отговаряла за управление и мониторинг на енергийни проекти, финансирани по силата на двустранни и многостранни програми, както и за дейности в областта на създаването на ефективно функциониращи енергийни пазари и други. Работила и в "Български енергиен холдинг" ЕАД. До момента е била съдружник в ЗБи Адвайзъри ООД – дружество, специализирано в управленско консултиране в енергетиката. Владее английски език, ползва италиански ез.

Инж. Пламен Дилков – Инженер по гражданско строителство от Университета на науките в Тренто – Мезиано (Трентино). Управител на редица фирми в областта на енергетиката, сред които ВЕЦ Своге, ВЕЦ Марица ЕООД, ПВБ Пауър България АД, съпредседател и член на УС на Съюза на производителите на екологична енергия, Член на Борда на директорите на CEDEC – European Federation of Local Energy Companies, заместник-председател на Конфиндустрия България, член на Управителния съвет на Асоциация Хидроенергия и на Алианс за енергийна ефективност. Говори италиански и руски език, ползва английски ез.

Антон Симеонов - Има над 10-годишен опит в областта на енергетиката. Бакалавър и магистър по икономика. Има значителен опит в областта на финансовия одит, както и обучения и завършени курсове в областта на инвестиционното банкиране. Преминал е една от най-престижните програми на Държавния департамент на САЩ - IVLP - с насока енергийна сигурност и външна политика. Владее английски и руски език.

Пред участниците във форума министър Живков изтъкна активните усилия на българското домакинство на "Три морета", насочени към засилено сближаване между страните в инициативата и към развитие на стратегическото й трансатлантическо измерение. Още от самото създаване на Партньорството през 2018 г. България подкрепя неговите цели и участва активно в работните му групи, подчерта министър Живков.

Ядрената енергетика е една от стратегическите посоки на енергийно сътрудничество в рамките на Партньорството, подчерта още министър Живков. Той изрази увереност, че подписаният на 23 октомври 2020 г. Меморандум за разбирателство между правителствата на Република България и САЩ за стратегическо сътрудничество в областта на ядрената енергия за граждански цели ще даде допълнителен тласък за задълбочаване на енергийните контакти между двете страни.  

"Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество" (Partnership for Transatlantic Energy Cooperation- P-TEC) стартира по време на срещата на върха на инициативата Три морета в Букурещ през септември 2018 г. В нея участват САЩ и 22 европейски държави – България, Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Украйна, в тясно сътрудничество с ЕС.

P-TEC се фокусира върху техническото сътрудничество в редица ключови области, сред които анализ и планиране на интеграцията на газопреносните и електропреносните системи, осигуряване на най-добри практики в областта на енергийната киберсигурност, насърчаване на нови капиталови инвестиции в ключова енергийна инфраструктура и подобряване на енергийната ефективност и чистото енергопотребление, включително в областта на възобновяемите енергийни източници, ядрената енергетика и изкопаемите енергийни източници. Тези цели са в унисон с приоритетите на Република България в сектор енергетика.

По време на срещата в София обхватът на P-TEC се разширява с включването на темите климат и чиста енергия в него.

За нас е от изключителна важност в преходния период до 2030 г. природният газ да се използва в комплекса "Марица-изток". Така ще се гарантира запазването на базови мощности, което е ключово за сигурността на електроенергийната система, както и конкурентоспособността на икономиката. Това каза министърът на енергетиката Андрей Живков по време на срещата си с ръководен екип на "Сименс Енерджи", в която участва и заместник-министър Александър Николов. Екипът на Министерството на енергетиката разговаря и с ръководни представители на Total E&P Bulgaria.

Необходимостта от комплексни решения за "Марица-изток", които да осигуряват ясна визия за бъдещата му работа, бе в центъра на разговорите. Участниците в тях се съгласиха, че енергийният преход в България не е еднократно решение, а дълъг процес, в който своето място имат както възобновяемите енергийни източници, така и природният газ. Министър Живков запозна своите гости с водените до момента в българското правителство дискусии за това какви проекти да бъдат включени в Плана за възстановяване и устойчивост. По мнението на участниците в срещите в близките години природният газ ще е единственото гориво, което ще може да подкрепи конкурентоспособността на икономиката.

Представителите на Total информираха, че компанията претърпява трансформация и си поставя цел до 2050 г. да има нулеви въглеродни емисии от инсталациите си. Тя работи активно за повишаване на енергийната ефективност, за намаляване на горенето, за улавянето и съхранението на въглероден диоксид, което ще доведе до промяна в енергийния микс в посока по-малко добив на нефт, повече употреба на газ и насърчаване на енергията от ВЕИ. Total E&P Bulgaria вече прави инвестиции в нова енергия и в България, а също поддържа и интереса си към проучвания за природен газ в Черно море в "Блок Хан Аспарух”, стана ясно на срещата, в която участваха и зам.-министрите Александър Николов и Мирослав Дамянов. 
Новите тенденции потвърждават позицията на българското правителство, че природният газ има съществено място като преходно гориво при трансформацията на сектора до 2030 г., категоричен бе министър Живков.

Той акцентира още, че споделянето на една и съща визия за бъдещето на енергийния преход в България, и в частност на комплекса "Марица-изток", с бизнеса и конкретно с компании от ранга на "Сименс" и Total, му дава увереност, че дискусиите в правителството са на прав път и това е ключът към очертаване на решения за устойчивото развитие на сектора. Министърът изрази задоволство, че тези две водещи за енергетиката на Европа корпорации партнират успешно на България и ни дават надежди за реален преход към нискокарбонова икономика.

Министър Живков очерта новите предизвикателства пред отрасъла. "Зелената сделка" е основа за планиране на дългосрочното развитие на ЕС към икономика с нулеви нива на емисии до 2050 г. с междинна цел намаляване на емисиите парникови газове от най-малко 55% до 2030 г. Амбициозната политика на Съюза в областта на климата поставя сериозни задачи пред страните от Централна и Източна Европа, които трудно биха били преодолими без общи усилия, каза той, акцентирайки, че инициативата на 12-те държави участнички има регионален характер и може да се реализира само със съвместни решения и действия. По неговите думи, създадената традиция в провеждането на бизнес форуми в рамките на "Три морета" демонстрира трансформацията на инициативата от предимно политическа в активна икономическа платформа с присъствието на значими компании от енергийния сектор.

Основна задача пред правителствата в региона е да създадат привлекателен инвестиционен и бизнес климат, основан на принципите на свободния пазар, прозрачността и конкурентоспособността, посочи още министър Живков. Сред приоритетите за изпълнение на тази задача той очерта необходимостта от подобряване на инфраструктурните връзки, включително и в енергийния сектор, като условие за задълбочаване на икономическото партньорство. Синергията при развитието на различните видове инфраструктура има дългосрочни ефекти като създаване на нови вериги на доставки и нови работни места, както и по-тясна интеграция на икономиките и обществата ни, подчерта министър Живков.

Енергийното сътрудничество в региона може да е модел и за други области. Добър пример за това е развитието на газовата инфраструктура, включително изграждането на междусистемни връзки и терминали за втечнен газ, чрез което страните от Югоизточна Европа разполагат с достъп до различни източници и маршрути за доставка на природен газ. Инициативата "Три морета" има потенциал да изиграе важна роля в този процес чрез допълване на европейските инструменти за регионално сътрудничество и подобряване на енергийната свързаност, подчерта енергийният министър. 

По неговите думи, идеалната надеждна и безвъглеродна енергийна система на бъдещето включва ВЕИ, базови мощности и съоръжения за съхранение на енергия. Все още ограниченият напредък в развитието на системите за съхранение на енергия налага възприемането на по-гъвкав подход по отношение на определянето на енергийния микс в средносрочен план. Реалистичният път към устойчива безвъглеродна икономика включва максимално повишаване на енергийната ефективност, развитие на ВЕИ и ядрена енергетика като базова мощност, както и използване на природния газ като преходно гориво и гориво за балансиране. За целите на по-широкомащабно въвеждане на безопасен и нисковъглероден водород ще бъде необходимо изграждане на нова и адаптиране на съществуващата газова инфраструктура, подчерта той.

Постигането на европейските цели в областта на климата изисква адекватно подпомагане от европейските механизми и възможност за достъп до финансови инструменти за осъществяване на прехода. Инвестиционният фонд "Три морета", който е икономическото измерение на инициативата и финансов механизъм за реализирането на енергийни проекти в региона, е инструмент, допълващ успешно тези европейски механизми, заключи българският министър на енергетиката.

В края на миналата седмица регулаторът оповести резултатите от своя проверка в газовия оператор, от които става ясно, че при реализацията на проекта Балкански поток "Булгартрансгаз" ЕАД не е поискал предварително одобрение от КЕВР както на сключването на договорите за изпълнение на строителните дейности, така и на банковите заеми, с които са извършени плащанията за тях. Всичко това е в нарушение на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, отчитат от Комисията за енергийно и водно регулиране.  Сключените договори за заем от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД са увеличили задлъжнялостта на газовия оператор от 4 млн. лв. в началото на 2019 г. на над 2.6 млрд. лв. днес. Тези договори е трябвало да бъдат одобрени от КЕВР, но "Булгартрансгаз" ЕАД изобщо не е уведомило комисията за тях.

Изводите на държавния регулатор потвърждават изнесените факти от служебния екип на Министерството на енергетиката в началото на неговия мандат. Прегледът на финансовото състояние на държавните енергийни дружества тогава установи, че в резултат на мащабната инвестиционна програма на "Булгартрансгаз" ЕАД задълженията на дружеството драстично се увеличават. Това би било оправдано, само ако предполага повишаване на паричните потоци в компанията – прогноза, която не се потвърждава от направения финансов анализ на Балкански поток. Така днешната проверка на КЕВР потвърждава, че проектът Балкански поток оказва негативно влияние върху цялостното финансово състояние на "Булгартрансгаз" ЕАД и води до свръхзадлъжнялост на дружеството. Това потвърждава изводите на Министерството на енергетиката за неефективно управление на държавния газов оператор. 

Разработваните в момента планове за справедлив преход ще осигурят възможност страната ни да се възползва пълноценно от финансовите инструменти на ЕС в полза на енергийната трансформация, подчерта министър Живков пред участниците във форума.  

В заключение той изтъкна, че постигането на целите на Зелената сделка ще изисква значителни публични и частни инвестиции при активен принос на всички сектори на икономическия живот.

В Министерството на енергетиката са постъпили становища от изпълнителните директори на "Национална електрическа компания" ЕАД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД относно необходимостта от гарантиране на надеждната работа, сигурността и устойчивостта на електроенергийната система на страната, което поражда необходимост от поддържане на работоспособността на ТЕЦ Марица-изток 2". Определянето на годишна квота за топлоелектрическата централа е в отговор на тази необходимост. Това е краткосрочна мярка, която да гарантира работата на ТЕЦ-а в следващия едногодишен период и да осигури плавна трансформация с оглед екологичните изисквания и икономическите реалности, свързани с високоемисионните на СО 2 производители. Преходът към по-екологични производства в комплекса "Марица изток" ще се случи плавно и без социален стрес чрез използване на различни инструменти, предоставени от Европейската комисия – Националния план за възстановяване и устойчивост, фондът за справедлив преход и др. Паралелно с това, Министерството на енергетиката е предложило включване в Плана за възстановяване и устойчивост на проекти за газифициране на производствата в района, като и такива за изграждане и въвеждане на нови мощности за зелена енергия. Това ще осигури хоризонт за развитие на комплекса в съответствие с предизвикателствата на европейска Зелена сделка  и ще окаже положително въздействие върху цялата група на Българския енергиен холдинг.

Фокусът на събитието е геотермална енергия в сгради и сгради с близко до нулевото потребление на енергия, във връзка с отворените към момента процедури за кандидатстване по програмата. В рамките на два панела компании от Норвегия и Исландия ще презентират своя опит в областта на двете отворени процедури и ще предоставят своите контакти. Събитието е насочено към допустимите кандидати по двете процедури, а именно - държавни органи и общини, търсещи партньори за своите проекти.

Желаещите за участие следва да изпратят своите данни на следните адреси: h.stoichkova@me.government.bg и a.grozdanova@me.government.bg, като посочат и адрес на електронна поща, на която ще получат линк за събитието. Срокът за записване за участие е 25 юни. Работният език е английски.

Програма на събитието може да видите тук.