Изключването от електроенергийната система на страната е съгласувано с Централно диспечерско управление към „Електроенергиен системен оператор” ЕАД след предварително подадено заявление. На блока предстои да бъдат изпълнени необходимите мероприятия, включени в годишната ремонтна програма. За осигуряване на безопасната и надеждна експлоатация ще бъде направена пълна профилактика и техническо обслужване на системите и съоръженията.

Успоредно с това ще бъдат реализирани планираните мерки, обезпечаващи дългосрочната експлоатация на блоковете на атомната централа.

Реакторът на шести блок ще бъде презареден със свежо ядрено гориво за следващата тридесет и втора горивна кампания.

Планира се ремонтът на блока да продължи до края на месец ноември.

Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” продължава да работи, като натоварването му се съобразява с нивото на р. Дунав и възможностите за обезпечаване на необходимото техническо водоснабдяване на централата.

„България е в изпреварваща позиция по отношение на развитието на капацитета за съхранение - за по-малко от година към системата са присъединени 6 GW батерии. Това, заедно със силната ни електроенергийна мрежа и наличието на ядрена енергия в микса, създава много добра среда за нови инвестиции“, заяви министър Петрова.

Тя представи амбициозното портфолио от осем проекта за ПАВЕЦ с общ планиран капацитет от 70 GW за съхранение, за по-голямата част от които се предвижда търсене на публично-частни партньорства. Министърът бе категорична, че ядрената енергия остава избор за България. Проектът за нови мощности с технология AP1000 е в инженерна фаза, а паралелно се проучват възможностите за внедряване на SMR.

В този смисъл бе отбелязан и интересът на индустрията към SMR решения в контекста на стратегиите за декарбонизация, както и потенциалът на България за инвестиции в дейта центрове и гигафабрики за изкуствен интелект. Сред обсъдените теми бяха още иновативните финансови инструменти за енергийна инфраструктура и ролята на системите за съхранение като основа за бъдещите зелени енергийни коридори.

„Енергийният преход изисква мащабни инвестиции и доверени партньори. България изгражда среда, в която новите технологии, надеждната инфраструктура и нарастващото търсене на електроенергия могат да се развиват заедно. Затова сме готови да задълбочим разговора на корпоративно ниво“, подчерта министърът.

Министерството на енергетиката ще предложи нова Енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г., в която ще бъдат интегрирани технологичните възможности и развитието на сектора.

Беше обсъдено използването на съществуващата газова инфраструктура и напредъка по новите проекти за такава, насочени към по-нататъшното свързване на участващите държави и разкриването на допълнителни маршрути за доставки от нови източници.

Министрите на енергетиката се съгласиха, че постигането на тази цел изисква по-тясно сътрудничество за интегриране на пазарите на електроенергия и природен газ, повишаване на гъвкавостта на системите и сигурността на енергийните доставки, продължаващи инвестиции в преносни мрежи, газопроводи и нефтопроводи, както и засилена координация между операторите на газопреносни системи с цел по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура и преодоляване на съществуващите регулаторни и инфраструктурни пречки.

Участниците приветстваха включването на Сърбия и Северна Македония в проекта за Вертикалния газов коридор и обявиха предстоящото започване на строителните дейности по газовата междусистемна връзка между двете държави. Този проект ще се свърже с интерконектора Гърция – Северна Македония, който се изгражда в момента. Очаква се завършването му в гръцкия участък да бъде в края на тази година, а в този на Северна Македония – през 2027 г. Първите тръби за сръбския участък от трасето вече са доставени, а полагането им ще започне в кратки срокове. Това ще открие нов маршрут за доставка на втечнен природен газ от терминала на пристанището Александруполис, в допълнение към съществуващите маршрути за диверсифицирани доставки на газ през България.

Потвърден бе силният ангажимент към развитието на Вертикалния газов коридор и засилване на ролята му на надежден енергиен вход към Югоизточна и Централна Европа и Западните Балкани. Чрез продължаващото развитие на своята газопреносна мрежа, междусистемните връзки с България и Северна Македония, както и инфраструктурата за втечнен природен газ ВПГ, включително терминалът в Александруполис, Гърция увеличава капацитета си за насочване на диверсифицирани газови доставки на север.

Очаква се до 2027 г. капацитетът за износ да достигне 9,5 млрд. куб. м. Тази инфраструктура, заедно с допълнителни доставки на втечнен природен газ, ще улесни потоците на газ към съседните пазари, включително Сърбия и Северна Македония, като същевременно ще засили регионалната диверсификация и устойчивост и ще подпомогне постепенното отказване от руски газ за държавите – членки на ЕС, в съответствие с регламента REPowerEU.

Министрите разгледаха и развитието на газовата инфраструктура с оглед на потенциалното ѝ бъдещо използване за пренос на водород. Те се споразумяха също да засилят обмена на информация преди зимния сезон, включително относно готовността на преносните системи и възможностите за обмен на електроенергия. Обсъдени бяха също така проекти в областта на възобновяемата енергия, развитието на преносната мрежа, както и проекти за помпено-акумулиращи водноелектрически централи и системи за съхранение на енергия в батерии, с цел повишаване на гъвкавостта на системата и капацитета за съхранение.

Специално внимание беше отделено на по-нататъшната интеграция на електроенергийните пазари на договарящите се страни в Енергийната общност с тези на държавите – членки на ЕС. Министрите подчертаха, че по-задълбочената интеграция на електроенергийните пазари ще допринесе значително за регионалната енергийна сигурност и устойчивост.

Министрите обсъдиха и стабилността на електроенергийната система в Югоизточна Европа, включително чрез трансгранични междусистемни връзки и интеграцията на регионалните електроенергийни пазари. България представи напредъка по електроенергийния коридор Изток-Запад.

Министрите обсъдиха и възможното развитие на националната тръбопроводна мрежа за петролни продукти по маршрута Солун–Скопие–Ниш, което би могло допълнително да свърже Сърбия – през Северна Македония – с енергийната инфраструктура и пристанището на Солун.

Специално внимание беше отделено на справедливия енергиен преход и декарбонизацията на Западните Балкани, като министрите подчертаха значението на координираните действия и адекватната финансова подкрепа от страна на Европейския съюз. Те обмениха и информация за инициативи, свързани с регулаторната рамка на ЕС, включително Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM), както и за необходимостта от подкрепа за региона при адаптирането му към новите изисквания.

Участниците потвърдиха ангажимента си към продължаване на регионалното сътрудничество и към съвместна работа за укрепване на енергийната сигурност, свързаността и устойчивостта в Югоизточна Европа. Бе договорено следващата, трета министерска среща  между България, Гърция, Сърбия и Северна Македония за укрепване на регионалното сътрудничество в енергетиката да се проведе през 2027 г. в София.

Днес Европа трябва едновременно да намалява зависимостите си, да развива чисти технологии и да осигурява енергия на цени, които позволяват на индустрията да инвестира и да расте. През последните две десетилетия БФИЕК е част от разговора за българската енергетика и за условията, при които индустрията може да инвестира, да произвежда и да бъде конкурентоспособна. „Това е разговор, който днес има още по-голямо значение“, подчерта енергийният министър. Тя акцентира върху доклада на Марио Драги и Европейския компас за конкурентоспособност, които поставят иновациите, енергийната сигурност и декарбонизацията в една обща рамка - тази на европейската конкурентоспособност.

Министър Петрова припомни, че България e сред първите държави в Европейския съюз, която приложи механизъм за подкрепа на енергоемките предприятия във връзка с волатилността на енергийните цени. Едновременно с това, продължават целенасочените инвестиции в енергийна сигурност, диверсифицирани доставки на енергия за домакинствата и бизнеса на достъпни цени. „В този контекст тези проекти изискват нов тип партньорства между държавата, бизнеса, финансовите институции и технологичните компании, както и регулаторна среда, която да може да отговори на новите модели на собственост, финансиране и управление“, подчерта министър Петрова.

Тя припомни последователната позиция на България, която подкрепя декарбонизацията и инвестициите в чисти технологии, но последователно на европейско ниво защитава необходимостта правилата да отчитат спецификите на всяка държава - налични ресурси, индустриална структура, социално-икономически фактори. „Преходът трябва да бъде предвидим, технологично неутрален и достатъчно гъвкав, за да съчетава климатичните цели с икономическия растеж, конкурентоспособността и енергийната и икономическата сигурност“, категорична бе министър Петрова.

Министър Петрова подчерта, че ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и устойчивия растеж на страната: „С над пет десетилетия опит в експлоатацията на ядрени мощности, изградена професионална общност и експертен потенциал България има силна основа за следващия етап от развитието на сектора“.

В този смисъл тя открои значението на „АЕЦ Козлодуй“ за българската електроенергийна система и последователните усилия на правителствено ниво за реализиране на проекта за новите мощности на централата. „Изграждането на 7-и и 8-и блок ще бъде важен двигател за инвестиции, технологичното развитие и модернизация на българската индустрия, създавайки нови възможности за висококвалифицирана заетост“, категорична бе министър Петрова.

Следващият етап е превръщането на стратегическия избор в реален проект чрез последователно преминаване през техническите, регулаторните, финансовите и търговските процедури. Ключово за този процес е решенията да се вземат с необходимата предвидимост и отговорност, така че всяка стъпка да създава сигурна основа за следващата. В по-широк план развитието на нови ядрени мощности има значение и за устойчивостта на електроенергийната система в Югоизточна Европа предвид нарастващото търсене на надеждна и нисковъглеродна електроенергия.

„Паралелно изследваме и възможностите за внедряване на малки модулни реактори. Потенциалът на тази нова технология следва да бъде оценяван цялостно – от гледна точка на безопасността и икономическата им жизнеспособност до регулаторната готовност и реалните потребности“, обясни енергийният министър. Наред с технологичния избор, важен приоритет е максимална част от създадената добавена стойност да остава в българската икономика, като българските компании получат възможност за активно участие във веригата на доставки.

Министърът на енергетиката постави акцент и върху подготовката на следващото поколение специалисти и необходимостта натрупаните знания и опит в сектора да бъдат предадени на младите хора. „Нито една технология, колкото и модерна да бъде, не може да замени знанията, професионализма и отговорността на хората“, изтъкна тя.

„Корея, както и САЩ, са наши приоритетни партньори в този процес. Строителството на новите мощности е стратегически национален приоритет за държавата с потенциал да се превърне в най-значимата съвместна инициатива между нашите две страни и в знаков тристранен проект, в който участват България, Корея и Съединените щати“, каза той.

Заместник-министърът на енергетиката постави акцент върху възможностите, които проектът създава за българската индустрия. „При реализацията му поставяме силен акцент върху участието на българската индустрия“. По думите на зам.-министър Темелков България подготвя възможности за местни доставчици, развива квалификацията на работната сила и насочва усилията към обучение и трансфер на знания и технологии. „Българските инженерни, производствени и строителни компании трябва да получат достъп до потенциала, който проектът предлага, при изпълнение на необходимите технически и качествени изисквания“, заяви заместник-министър Темелков.

Той очерта и по-широкия контекст на енергийната трансформация. „Успоредно с ядрената енергетика изграждаме по-гъвкава електроенергийна система. България увеличава производството от възобновяеми източници, по отношение на системите за съхранение вече се наредихме сред лидерите, а това изисква съответстващо развитие на електропреносната инфраструктура и цифровото управление на системата“, заяви заместник-министър Темелков.

Според него следващата задача е тази трансформация да се превърне в устойчиво конкурентно предимство за страната. „Световната енергетика навлиза в период, в който сигурността на доставките, достъпът до конкурентна енергия, технологичната независимост и устойчивостта се превръщат в един и същ стратегически въпрос“, допълни той.

„За индустрията това вече е част от инвестиционните решения – от избора къде да се изграждат нови производства до това къде ще се създават технологиите на следващото десетилетие“, заяви заместник-министър Темелков. „Именно затова днес трябва да мислим отвъд отделните енергийни проекти. България изгражда енергийна система, която да отговори на следващия етап от развитието на европейската икономика – с повече електрификация, повече технологични производства и по-високи изисквания към надеждността и гъвкавостта на енергийната инфраструктура“, допълни той.

Българо-корейската кръгла маса „Устойчиви енергийни системи: иновации, сътрудничество в ядрената енергетика и индустриална конкурентоспособност“ събра представители на български и корейски институции, бизнеса и енергийния сектор. В рамките на форума бяха обсъдени възможностите за развитие на устойчиви и конкурентоспособни енергийни системи и за задълбочаване на индустриалното сътрудничество между България и Република Корея.

„Ядрената енергетика е основа за стабилен икономически растеж, тъй като осигурява надеждно производство на електроенергия и създава предпоставки за дългосрочна ценова предвидимост, подчерта д-р Ганчева. По думите ѝ сред непосредствените задачи  на екипа на Министерство на енергетиката е създаването на ясна и устойчива рамка за продължаване на работата по проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, която да осигури необходимите предпоставки за подготовката и вземането на окончателно инвестиционно решение. В тази посока продължават преговорите между компаниите, ангажирани с реализацията на проекта, за договаряне на търговските условия и уточняване на неговата структура.

Д-р Ганчева представи и напредъка по подготовката на новата енергийна стратегия на България. „Работим по професионален начин, който се основава на моделиране на различни сценарии за развитието на енергийния микс. Ще преустановим работата на парче при големите енергийни проекти“, категорична бе тя. Министерството на енергетиката ще представи до края на годината за обществена дискусия със заинтересованите страни проект на стратегия с хоризонт до 2050 г. и пътна карта до 2035 г. Документът ще разгледа развитието на енергийния сектор в контекста на бъдещите потребности на икономиката, необходимостта от достатъчен и надежден производствен капацитет и осигуряването на предвидима среда за дългосрочни инвестиции.

По време на дискусията бяха засегнати и теми, свързани със стратегическото енергийно партньорство със САЩ, възможностите за доставка и транзит на втечнен природен газ към Централна и Източна Европа и развитието на зелени енергийни коридори. Обсъдени бяха също диверсификацията и сигурността на доставките, модернизацията и дигитализацията на електропреносната мрежа, интеграцията на новите ядрени мощности, развитието на системите за съхранение на енергия и ролята на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) за осигуряване на гъвкавост и балансиране на електроенергийната система.

В заключение стратегическото географско положение на България, индустриалният и технологичният ѝ потенциал, както и квалифицираният човешки капитал бяха откроени като водещи предпоставки за устойчив икономически растеж  и утвърждаване на България като регионален енергиен лидер.

„Ядрената енергетика е основа за стабилен икономически растеж, тъй като осигурява надеждно производство на електроенергия и създава предпоставки за дългосрочна ценова предвидимост, подчерта д-р Ганчева. По думите ѝ сред непосредствените задачи  на екипа на Министерство на енергетиката е създаването на ясна и устойчива рамка за продължаване на работата по проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, която да осигури необходимите предпоставки за подготовката и вземането на окончателно инвестиционно решение. В тази посока продължават преговорите между компаниите, ангажирани с реализацията на проекта, за договаряне на търговските условия и уточняване на неговата структура.

Д-р Ганчева представи и напредъка по подготовката на новата енергийна стратегия на България. „Работим по професионален начин, който се основава на моделиране на различни сценарии за развитието на енергийния микс. Ще преустановим работата на парче при големите енергийни проекти“, категорична бе тя. Министерството на енергетиката ще представи до края на годината за обществена дискусия със заинтересованите страни проект на стратегия с хоризонт до 2050 г. и пътна карта до 2035 г. Документът ще разгледа развитието на енергийния сектор в контекста на бъдещите потребности на икономиката, необходимостта от достатъчен и надежден производствен капацитет и осигуряването на предвидима среда за дългосрочни инвестиции.

По време на дискусията бяха засегнати и теми, свързани със стратегическото енергийно партньорство със САЩ, възможностите за доставка и транзит на втечнен природен газ към Централна и Източна Европа и развитието на зелени енергийни коридори. Обсъдени бяха също диверсификацията и сигурността на доставките, модернизацията и дигитализацията на електропреносната мрежа, интеграцията на новите ядрени мощности, развитието на системите за съхранение на енергия и ролята на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) за осигуряване на гъвкавост и балансиране на електроенергийната система.

В заключение стратегическото географско положение на България, индустриалният и технологичният ѝ потенциал, както и квалифицираният човешки капитал бяха откроени като водещи предпоставки за устойчив икономически растеж  и утвърждаване на България като регионален енергиен лидер.

Заместник-министър Темелков подчерта ключовата роля на науката и инженерните кадри за развитието на енергетиката и индустрията в условията на бърза технологична трансформация.„Как ще произвеждаме чиста енергия, как ще я съхраняваме, как ще използваме водорода, как ще управляваме отпадъците, как ще удължаваме живота на материалите, как ще намаляваме въглеродния отпечатък – това са все въпроси, които изискват химия, инженерна мисъл, нови материали и научни решения. Точно тук е голямата сила на ХТМУ“, заяви той.

„Българската индустрия има нужда от вашите знания, но повече се нуждае от вашите идеи“, подчерта заместник-министърът. Към студентите той отправи и конкретен призив: „Не учете само за изпита. Учете, за да можете повече. Търсете връзките между различните науки, влизайте в лабораториите, работете по реални задачи. И когато видите проблем, не се питайте „как да го избегнем?“, а „как да го решим по-добре?“

По думите му енергетиката се променя пред очите ни – все по-активно навлизат нови технологии, ядрената енергетика се развива, а индустрията търси възможности да произвежда повече с по-малко ресурси и по-нисък въглероден отпечатък. „Тази трансформация има нужда от хора, които могат да свържат науката с реалния процес, да видят не само проблема, но и технологията, с която той може да бъде решен“, посочи заместник-министър Темелков.

Той акцентира и върху променящата се роля на инженерите в съвременната индустрия. Специалистите по опазване на околната среда вече участват още при проектирането на производствените процеси и избора на технологии, а развитието на батериите, електрохимичните технологии и водорода изисква съчетаване на знания за материали, химични процеси и инженерни решения. В ядрената енергетика необходимостта от висококвалифицирани специалисти, научни изследвания и технологична експертиза също ще продължава да нараства.

В заключение заместник-министър Темелков благодари на преподавателите за усилията им да дават на младите хора не само знания, но и способност да мислят, да изследват и да създават. На студентите той пожела смелост да задават трудните въпроси и увереност да превръщат наученото в реални решения.

По време на церемонията заместник-министър Темелков връчи на ректора на ХТМУ проф. д-р инж. Николай Карев поздравителен адрес от министъра на енергетиката Ива Петрова по повод началото на новата академична година.

ОБЯВЛЕНИЕ ЗА КОНКУРС

1. Длъжност, административна структура: 1 щатна бройка за началник на отдел „Мониторинг и верификация”, дирекция „Изпълнение на проекти в енергетиката“.
2. Описание на длъжността съгласно утвърдената длъжностна характеристика:

• Организира, ръководи и контролира работата на служителите от отдела и разпределя задачите;
• Ръководи дейностите по наблюдението и отчитането на процедури за БФП и финансови инструменти, свързани с ролята на програмен оператор по Финансовия механизъм на ЕИП, управлението на Модернизационния фонд, инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост и дейностите финансирани от Фонда за справедлив преход;
• Организира събирането, обработката и анализирането на информация, свързана с компетенциите на отдела;
• Контролира и координира извършваните проверки на технически и финансови отчети;
• Ръководи извършването на проверки и изготвя становища по постъпили искания от страна на изпълнители на договори за безвъзмездна финансова помощ (БФП), за изменения на сключени договори за предоставяне на БФП/финансирано предложение за изпълнение на инвестиция;
• Сътрудничи на вътрешните одитори на министерството, Сертифициращия и Одитния орган, както и на експертите, извършващи външен одит от името на отговорните български  и европейски институции, във връзка с осъществяване на своите функции;
• Изпълнява и други задачи, свързани с процедури или проекти за предоставяне на БФП, изпълнявани от Министерство на енергетиката съвместно с други министерства, агенции и изпълнителни институции на държавната администрация;
• Работи с автоматизираната деловодно-информационна система на МЕ – „Eventis”, както и с ИСУН 2020 и инструмента ARACHNE;
• Осигурява процеса по документиране и съхранение на данните;
• Осъществя контрол на сроковете за изпълнението на възложените задачи на служителите в отдела;
• Изпълнява и други допълнителни задачи, възложени от директора, ресорния заместник-министър в рамките на основната дейност и целите на длъжността.

3. Минимални изисквания съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията:

- образователна степен: магистър;

- професионален опит: 5 години или II младши ранг.

4. Българските граждани, които са преминали срочна служба в доброволния резерв по чл. 59, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, се ползват с предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация при постигнати равни крайни резултати от проведената процедура.
5. Допълнителни умения и квалификации съгласно длъжностната характеристика, носещи предимство на кандидатите:

- област на висше образование: социални, стопански и правни науки;

- владеене на английски език и ползване на поне още един чужд език;

- успешно издържан тест за почтеност съгласно изискванията на чл. 7б, ал. 1 от ЗДСл*
*Съгласно §20 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, в процедурите за заемане на длъжности по чл. 7а, не се провежда тест за почтеност до осигуряване на техническо обезпечаване за това, но не по-късно от 1 декември 2026 г.

6. Брой работни места, за които е обявен конкурса: 1.
7. Размер на основната месечна заплата за заемане на длъжността: от 620,20 евро.

* Основният размер на заплатата за длъжността се определя в зависимост от професионалния опит на спечелилия конкурса кандидат, съгласно нормативните актове, определящи формирането на възнаграждението.

8. Начин на провеждане на конкурса:

- решаване на тест за познания от професионалната област на длъжността и относно администрацията, в която е конкурсната длъжност;

- интервю.

9. Необходими документи, които кандидатите следва да представят за участие в конкурса:

- писмено заявление за участие в конкурс /Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДСл)/;

- декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл;

- копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността; ако дипломата на кандидата за придобито в Република България образование е вписана в Регистъра на завършилите студенти и докторанти, в заявлението се посочват номер, дата и издател на дипломата, а ако документът за признаване на придобитото в чужбина образование е вписан в регистрите за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер, дата и издател на документа за признаване, като копие на диплома не се прилага;

- копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина);

- копие от документи, удостоверяващи придобития ранг като държавен служител, ако има такъв.

10. Място и срок за подаване на документите:

документите следва да бъдат представени лично от кандидата или чрез пълномощник всеки работен ден от 09:00 до 12:00 и от 13:00 до 17:00 часа в деловодството на Министерството на енергетиката на адрес: гр. София, ул. „Триадица” № 8, в срок от 10 дни от публикуването на обявлението, телефон за контакти: 02/9263115.

Документите може да се подават и по електронен път чрез посочената в обявлението електронна поща e-energy@me.government.bg, като в този случай заявлението за участие в конкурса и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл следва да бъдат подписани от кандидата с електронен подпис.

С входящ номер и дата се регистрират само заявленията, към които са представени всички посочени в тях документи.

11. Списъците и всички други съобщения във връзка с конкурса ще се обявяват на интернет страницата на Министерството на енергетиката – www.me.government.bg. Списъците са публични до приключване на конкурсната процедура.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)