Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова, която участва в панела, посветен на стълбовете на енергийната сигурност в контекста на настоящите геополитически предизвикателства в рамките на Шестото издание на Green Transition Forum. Събитието събра в София повече от 7000 участници, 450 лектори от 37 държави, които проведоха дискусии за устойчиво развитие и икономическа трансформация.

По думите на енергийния министър съществена част от сигурността е достъпността на енергийните доставки – факт, еднакво важен както за домакинствата, така и за бизнеса.

„Преходът има своята цена“, смята Ива Петрова. Според нея вече сме направили сериозни инвестиции, но и те не са достатъчни, за да поддържаме устойчиво икономическия и секторния преход.

„За да поддържаме темпото, трябва да осигурим огромни инвестиции - 660 милиарда евро годишно между 2026 и 2030 г. и около 700 милиарда евро годишно от 2031 до 2040 г. на общностно ниво. Това представлява значително увеличение в сравнение със средногодишния размер от 250 милиарда евро, наблюдаван през предходното десетилетие“, акцентира министърът.

По нейните думи, в този контекст публичните средства трябва да се използват не като основен източник на финансиране, а като стратегически лост за привличане на частни инвестиции.

Според Ива Петрова България е пример за успешен модел за енергиен преход.

„Ние сме последователни в стремежа да имаме диверсифициран енергиен микс. Разчитаме на ядрената енергия, полагаме усилия да използваме местните енергийни източници и, разбира се, оценяваме участието на въглищата. Българските преносни системи - както за газ, така и за електроенергия - са едни от най-добрите взаимносвързани в региона, а нашите преносни оператори са напълно активни участници във всички проекти за  регионални коридори за зелена енергия“, каза още министър Петрова.

Това е и причината да водим активни преговори с Министерството на енергетиката на Азербайджан за разширяване на мащаба на това сътрудничество. Зеленият енергиен коридор (AGTB) е логична стъпка в тази посока, защото свързаността и диверсификацията са двата ключови фактора за гарантиране на енергийната сигурност в региона.“

Това заяви заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков по време на традиционния Енергиен форум в Баку. Събитието се провежда в рамките на 31-ото издание на Енергийната седмица в азербайджанската столица - една от най-големите и престижни платформи за глобален енергиен диалог. Министерската пленарна дискусия премина под надслова „Международно сътрудничество за устойчиво и диверсифицирано енергийно бъдеще“, в нея участва и Кристина Бореро, директор „Енергийна сигурност“ в Главна дирекция „Енергетика" на ЕК.

„България играе стратегическа роля за укрепване на регионалната енергийна свързаност“, категоричен бе Темелков.

Той постави акцент на ключовото значение на Зеления енергиен коридор: „Проектът, иницииран още през 2024 г. от президентите Радев и Алиев, ще разшири възможностите за пренос и търговия с възобновяема електроенергия между двата региона. Работим интензивно по реализацията му и планираме да започнем предварително технико-икономическо  проучване още през тази година съвместно с партньорите ни от Азербайджан, Турция и Грузия.“

Заместник-министърът изтъкна значението и активната роля на България  електроенергиен коридор „Изток-Запад“: „Това е мащабен проект за регионална свързаност, който обхваща страните от Балканския и Апенинския полуостров. Той ще създаде още по-добри перспективи за бъдещата реализация и на Зеления газов коридор (AGTB), свързващ Каспийския регион с електроенергийните мрежи в Югоизточна Европа. Проекти като тези са решаващи в контекста на по-пълноценното оползотворяване на потенциала за производство на електроенергия от възобновяеми източници в отделните държави, в това число и съществения потенциал на Каспийския регион.“

По думите на Темелков, устойчивият енергиен преход изисква паралелно развитие на инфраструктурата, съоръженията за съхранение на енергия и нисковъглеродните технологии: „България ще продължи да надгражда и да подкрепя инвестициите в този аспект, защото именно диверсификацията в производството и разпределението на енергия създава предпоставки за високо ниво на енергийна независимост, сигурност в региона, надеждност и достъпност на енергията за обществото“.

В Баку Кирил Темелков разговаря и със заместник-министъра на енергетиката на Република Азербайджан Орхан Зейналов. Двете страни потвърдиха ангажиментите си към следващите стъпки по реализирането на Зеления енергиен коридор (AGTB): иницииране на междуправителствено споразумение между четирите държави по маршрута на проекта и изготвяне на детайлна пътна карта за подготовката и изпълнението му.

Заместник-министърът проведе среща и с азербайджанската държавна компания SOCAR. Разговорите бяха фокусирани върху задълбочаването на регионалното сътрудничество и възможностите за реализация на съвместни проекти от взаимен интерес.

„Енергията трябва не само да бъде налична, но и достъпна за домакинствата и бизнеса. Най-скъпата енергия е липсващата енергия“, акцентира Темелков и заяви, че сигурността на доставките е приоритет номер едно, който се допълва от целенасочените усилия за нейната достъпност. По думите на енергийния заместник-министър последователната политика за развитие мрежите, за инвестиции във възобновяеми и конвенционални мощности и системи за съхранение, както и за адекватен регулаторен отговор е решаваща за запазване на силната позиция на българската енергетика.

Кирил Темелков открои дългогодишния богат опит на България в безаварийната експлоатация на ядрени мощности, който може да бъде надграден за запазване лидерската роля на страната в региона за нисковъглеродно производство на устойчива и достъпна енергия.

В рамките на дискусията заместник-министър Темелков акцентира върху нарастващата роля на батериите и необходимостта от ясна регулаторна рамка за ефективното им интегриране в енергийната система.

Страната ни вече демонстрира лидерство с реализирането на интерконектора Гърция-България и работи активно за изграждането на по-предвидима и конкурентоспособна тарифна рамка по цялото направление юг-север. В този контекст Темелков изтъкна значението на Вертикалния газов коридор, който, освен значим проект за диверсификация и сигурност на доставките в Югоизточна Европа, е възможност за страната ни да се утвърди като регионален енергиен хъб.

На церемонията по връчване на наградите „Социално отговорен партньор на община“ 2025 в област Стара Загора енергийният заместник-министър открои развитието на човешкия капитал като стратегически фактор за бъдещето на индустрията

 Трансформацията на Стара Загора трябва да бъде не само технологична и свързана с изпълнение на европейските изисквания, но и социална, така че да гарантира конкурентоспособността и устойчивото развитие на региона. Това заяви заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева на официалната церемония „Социално отговорен партньор на община“ за 2025 г. в област Стара Загора. Учредителят на наградата - Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), номинира 15 компании от региона, развиващи дейност на територията на общините Гурково, Казанлък, Павел баня, Чирпан, Опан и Стара Загора.

„Темата е особено важна за България, защото преходът не е само технологичен процес. Той е преди всичко икономически, индустриален и социален процес. И ако искаме да бъде успешен, трябва да поставим в центъра именно хората - техните знания, умения, адаптивност и възможности за развитие“, подчерта д-р Ганчева.

По думите ѝ развитието на човешкия капитал се превръща в стратегически фактор за бъдещето на енергийния сектор и индустрията. „Днес все по-често говорим за декарбонизация, дигитализация, автоматизация и изкуствен интелект. Но нито една модерна технология не може да работи без подготвени специалисти, без инженери и без стабилна връзка между образованието, бизнеса и държавата“, категорична бе заместник-министър Ганчева. В този смисъл изтъкна, че човешкият капитал е ресурс не по-малко важен от енергийната инфраструктура, индустриалните мощности или достъпа до финансиране.

Д-р Ганчева постави акцент и върху необходимостта преходът да бъде приобщаващ и да съхрани икономическия потенциал на региона: „Стара Загора продължава да има ключова роля за българската енергетика. Именно затова разчитаме на активен диалог с бизнеса и местната общност, така че регионът да остане енергийното сърце на България“.

 Според нея устойчивата трансформация изисква предвидима среда за индустрията, сигурна енергийна инфраструктура и конкурентоспособни цени на електроенергията.

Цената на електроенергията е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията и за запазването на работните места. Затова Министерството на енергетиката работи активно както за гарантиране на сигурна енергийна инфраструктура и достатъчна наличност на електроенергия, така и по механизъм за компенсации за енергоинтензивния бизнес.

Церемонията в Стара Загора събра представители на държавната и местната власт, бизнеса и синдикалните организации. Сред официалните гости бяха президентът на Република България Илияна Йотова, кметът Живко Тодоров, областният управител Калоян Дамянов, народните представители Красимир Папазов и Шендоан Халит, както и заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов. На събитието присъстваха още изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Ангел Иванов, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Бойко Таков и вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов.

Интегрирането на ВЕИ, модернизирането на електроенергийната мрежа и ефективното регионално сътрудничество като основни акценти в значителната трансформация на енергийния сектор в България очерта министърът на енергетиката Ива Петрова в откриващата си реч по време на шестото издание на Re-Source Southeast 2026.

Тазгодишното издание на форума е посветено на революцията при системите за съхранение на енергия и на иновативните модели при корпоративното снабдяване с възобновяема енергия в Югоизточна Европа.

„Мащабът на трансформацията на енергийния сектор в България е огромен. Ролята на възобновяемата енергия расте – от технологии, считани за „алтернативни“, към такива, които вече преобладават в енергийния микс на България“, посочи енергийният министър.

По думите ѝ, модернизирането на мрежите е ключово за успешната трансформация: „Ако не искаме да правим компромис със сигурността и достъпността на доставките, се нуждаем от мрежи“, категорична бе министър Петрова.

Специален акцент министър Петрова постави и върху осигуряването на стабилна и актуализирана регулаторна рамка.

„България се намира в регион, където сътрудничеството и свързаността са от водещо значение за енергийната независимост и сигурните енергийни доставки за бизнеса и гражданите“, подчерта в заключение енергийният министър и благодари на организаторите на форума, че съдействат за задълбочаване на регионалното сътрудничество.

„Вярвам, че именно хората движат енергийния сектор стремително напред, а не само технологиите. Независимо колко бързо се развива секторът, човешкият разум и опитът са тези, които придават реална стойност на този процес“, подчерта д-р Ганчева. По думите ѝ именно комбинацията между знания, иновации и стратегическо мислене е в основата на устойчивото развитие.

Специален фокус заместник-министърът на енергетиката постави върху ролята на жените в ядрената индустрия. „Убедена съм, че жените носят различен тип лидерство, перспектива и подход към развитието на новите технологии. Енергетиката има нужда именно от това разнообразие от идеи и гледни точки“, заяви д-р Ганчева.

Тя открои и необходимостта от по-тясно партньорство между държавата, академичните среди и бизнеса. „Съвместната работа по проекти, иновации и практически решения е от съществено значение. Това ще подготви студентите за реалната работна среда, а бизнесът ще може да ангажира и развие техния потенциал, знания и новаторско мислене“, посочи заместник-министърът. В този контекст тя подчерта ролята на държавата за развитието на младите специалисти и заяви, че Министерството на енергетиката остава отворено към инициативи, свързани с младите хора.

Заместник-министърът изтъкна стратегическото значение на ядрената енергия за България и региона, като акцентира върху дългогодишния опит на страната в сектора и ролята на ядрената енергетика за енергийния преход и сигурността на доставките. Сред основните приоритети тя посочи изграждането на новите мощности на АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000 и работата по внедряването на малки модулни реактори, които ще изискват ново поколение добре подготвени български специалисти.

В рамките на посещението си в УНСС д-р Любомира Ганчева проведе и среща с ректора на университета проф. д-р Димитър Димитров. Двамата обсъдиха възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между Министерството на енергетиката и академичната общност, включително развитието на образователни програми и експертен капацитет в областта на енергетиката, ядрената сигурност и новите технологии. Акцент в разговора бе и подготовката на бъдещи специалисти, които да отговорят на нарастващите потребности на сектора.

Това съобщи заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков след приключването на четиристранна среща в Истанбул. Тя се състоя в рамките на форума INRES 2026. Тази година Втората среща на върха за природните ресурси се проведе под мотото „Енергията и природните ресурси в основата на променящия се свят“ под патронажа на Министерството на енергетиката и природните ресурси на Република Турция и с участието на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В Истанбул заместник-министърът на енергетиката участва и в панелна дискусия, посветена на предизвикателствата и възможностите пред енергийния преход.

„Говорейки за сигурност на доставките: ключови фактори за постигането ѝ са свързаността и диверсификацията. Не по-малко важни са достъпността на енергията и декарбонизацията на сектора“, посочи Темелков в изказването си.

По думите му, балансираният подход изисква използването на едновременно надеждни и екологични решения.

„Прецизно и аргументирано трябва да се комбинират различни енергийни източници – ядрена енергия, газ, водна енергия, вятърна и слънчева енергия. Формулирайки нашата обща цел – сигурност, надеждни доставки и достъпни цени – трябва много ясно да кажем, че мрежовата свързаност е водещ фактор за постигането ѝ. Тя трябва да бъде така проектирана, че позволява на всяка една държава да оползотворява достъпните си енергийните ресурси по най-прагматичния и ефикасен за нея начин, като свързаността между държавите ще спомогне да я споделяме ефективно и да постигнем социално-икономически предимства за обществата ни“, посочи още Кирил Темелков.  

През тази година форумът се провежда под мотото „Енергията и природните ресурси в основата на променящия се свят“.

Събитието се провежда днес под патронажа на Министерството на енергетиката и природните ресурси на Турция и в него участва и президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган.

От страна на България във форума участват министър Ива Петрова и заместник-министър Кирил Темелков.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)