„Тук съм, за да наблюдавам развъртането на мощността след включването на шести блок в паралел и най-вече, за да получа информация от първа ръка за техническите проблеми с ремонтирането на мембраната“, заяви министър Трайков по време на инспекцията.

По информация на ръководството и техническите екипи на централата първоначално е била проведена процедура за доставка на оригинални мембрани, която обаче е прекратена през 2023 г. по причини, които предстои да бъдат изяснени. През 2024 г. е започната нова процедура, но изпълнението ѝ е зависело от дерогация на Министерския съвет за доставка на оборудване в условията на санкционен режим. Тази дерогация е получена едва през май 2025 г., когато вече е било твърде късно за изпълнение на поръчката от избрания доставчик. Това е наложило използването на аналогични компоненти като временно техническо решение. Според експертите проблемът е бил локализиран в една от осемте мембрани – в гнездото на стержена – и след извършените корекции се очаква блокът да достигне пълен капацитет в рамките на около две седмици. “Очакванията са блокът да заработи на пълен капацитет до 10 - 14 дни и тогава ще бъде истинският тест дали техническата работа е свършена добре“, подчерта министър Трайков.

По време на посещението си министърът получи и пълен списък с необходимите дерогации от Министерския съвет, които трябва да бъдат осигурени, за да се гарантира безпроблемната доставка на резервни части и оборудване за централата.

„Не знам защо предишният Министерски съвет не е взел тези решения. Поемам ангажимент те да бъдат придвижени възможно най-бързо. Това включва и доставката на въпросната мембрана по новата процедура, която централата вече е започнала, както и допълнително искане за дерогация, което е забавено министерството. Процесът и по неговото разглеждане ще бъде ускорен, категоричен бе министър Трайков.

По предварителни оценки, вследствие на техническите проблеми и временното извеждане от експлоатация на блока не са произведени около 200 000 мегаватчаса електроенергия. Финансовият ефект от това е значителен и се измерва в десетки милиони евро.

Министър Трайков подчерта, че ситуацията в АЕЦ „Козлодуй“ ясно показва и по-широкия стратегически контекст на енергийната сигурност.

„Това, което се случва тук, е ясна илюстрация на геополитическите рискове при съоръжения, които са проектирани с технологична зависимост от конкретни доставчици, които могат да се окажат недостатъчно надеждни. Затова усилията за диверсификация и за намиране на алтернативни решения са изключително важни“, заяви той.

По думите му централата остава един от най-ценните енергийни активи на България, но като съоръжение с дълга експлоатационна история изисква внимателни и отговорни решения както в технически, така и в икономически план.

Паралелно с това Министерството на енергетиката продължава да следи внимателно и процесите, свързани с енергийните пазари, цените на електроенергията и горивата, както и сигналите от потребители. Министърът потвърди ангажимента си при всяко съмнение за нередности институциите да извършват задълбочени проверки и да гарантират защитата на обществения интерес.

На LNG терминала край Александруполис вече приключва разтоварването на вторият за 2026 г. товар втечнен природен газ за Булгаргаз. Танкерът с 100 млн. куб. м. газ за България е натоварен на Sabine Pass LNG Terminal – терминал, собственост на американската компания Cheniere Energy, а доставчик е Shell.

Количествата, които се разтоварват в момента, ще покрият нуждите на клиентите на „Булгаргаз“ за текущия месец. 

От юни 2022 г. до днес „Булгаргаз“ е реализирал 22 директни доставки на LNG до терминали в Гърция и Турция. От тях 17 са с произход САЩ, а останалите – от държави като Норвегия и Алжир.

В контекста на проведената извънредна среща в Министерския съвет заради кризата в Залива, министър Трайков подчерта пред премиера Гюров, че България разполага с малък, но реален буфер срещу пазарните сътресения. Докато спот пазарите реагират чувствително на всяка новина от региона, страната ни в момента реализира доставки по вече договорени условия – при ценови параметри от предкризисния период. Основният източник на стабилност е дългосрочният договор за газ от Азербайджан. 

“Настоящата доставка е резултатът от активната работа по диверсификацията - това е начинът да се гарантира стабилност на снабдяването и защита на потребителите от внезапни ценови шокове. Продължаваме да следим динамиката на международните пазари и с държавните енергийни дружества да предприемаме мерки в подкрепа на сигурността и конкурентоспособността на сектора и потребителите”, каза още министър Трайков.

Форумът бе открит от президента на Азербайджан Илхам Алиев и еврокомисаря по енергетика и жилищна политика Дан Йоргенсен и събра представители на 27 държави, 11 международни финансови институции и 49 енергийни компании.

Почти 40% от потреблението – гарантирано от надежден партньор 

„Развитието на регионалната газова инфраструктура и дългосрочното ни партньорство с Азербайджан за доставка на природен газ са важни условия за повишаване на енергийната сигурност и диверсификацията на източниците и маршрутите“, подчерта министър Трайков.

Днес почти 40% от потреблението на природен газ в България се осигурява от Азербайджан по силата на 25-годишен договор. Това споразумение ни гарантира предвидимост, сигурност на доставките и ценови условия сред най-конкурентните в Европа.

В период на нестабилни пазари азербайджанският газ изпълнява стабилизираща функция – доставките се изпълняват без прекъсване, а договорните параметри ограничават ефекта от резките ценови колебания. Това означава по-нисък натиск върху бизнеса и домакинствата, по-голяма устойчивост на икономиката и запазване на конкурентоспособността на българската индустрия.

„В кризи като настоящата стратегическите партньорства показват истинската си стойност. Азербайджан е надежден, дългосрочен партньор и гръбнак на нашата енергийна стабилност“, подчерта министърът.

Южният газов коридор – стратегическа свързаност за Европа

С въвеждането в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция–България през октомври 2022 г. страната ни стана неразделна част от инфраструктурата на Южния газов коридор, който свързва Каспийския регион с европейските пазари.

Свързаността осигурява гъвкавост при кризи, достъп до различни източници и по-ефективно използване на транзитния потенциал. За България това означава не само сигурни доставки, но и активна роля в управлението на газовите потоци в региона.

Развитие на инфраструктурата и нови стратегически проекти

България продължава последователната модернизация и разширяване на националната газопреносна мрежа и изграждането на реверсивни връзки със съседните държави в рамките на целта за интегриран европейски газов пазар.

Министър Трайков информира партньорите, че страната ни е водеща в изграждането на Вертикалния газов коридор – проект по оста юг–север, който ще увеличи с 50% транзитния капацитет между Гърция и Румъния. Инициативата е част от по-широката стратегия за диверсификация, в съответствие с плана REPowerEU и регионалния приоритет за намаляване на зависимостта от руски газ чрез достъп до LNG и каспийски ресурси.

Разширяване на сътрудничеството

В рамките на форума се проведе пленарна сесия под надслов „Южен газов коридор: Поддържане на успеха и следваща фаза на развитие“, както и инвестиционна кръгла маса ЕС–Азербайджан за зелена свързаност.

По време на среща с министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов бяха обсъдени възможности за оптимизиране на доставките по дългосрочния договор, проектът за газификация на Панагюрище, реализиран от „Асарел“ и SOCAR, както и хибридният проект за доставки на компресиран природен газ (CNG), изпълняван от „М-Газ“ и SOCAR за потребители без достъп до газопреносната мрежа.

Министър Шахбазов заяви, че би оценил официалното включване на България в инициативата „Зелен енергиен коридор“ между Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария, която включва проект за подводен електрически кабел в Черно море – част от стратегическото енергийно сътрудничество между Европейския съюз и Азербайджан в рамките на инициативата „Global Gateway“. Миналата година е подписан меморандум за друг зелен коридор - от Азербайджан, през Грузия, Турция до България. В момента се подготвя извършването на предпроектно проучване.

По време на форума министър Трайков ще има двустранни срещи с министъра на енергетиката на Молдова Дорин Жунгиету, заместник-министъра на енергетиката на Турция  Зафер Демирчан и президента на SOCAR - Ровшан Наджаф.

Основен акцент в дискусиите на двата форума ще бъде гарантирането на енергийна сигурност чрез балансиран подход, който съчетава традиционните енергийни ресурси с екологични технологии, за да се отговори на предизвикателствата на климатичните промени и нарастващото енергийно търсене. Ще бъдат разгледани и предизвикателства пред страните, свързани с изменението на климата и енергийната сигурност, инициативите относно действията за реализирането на зелени енергийни зони и зелени коридори, глобалното съхранение на енергия и развитието на мрежите. Участниците ще обсъдят и инвестициите на страните от ЕС и Каспийския регион в слънчева и вятърна енергия, както и насърченията за създаване на благоприятни рамки за инвестиции и решения в областта на зелената енергия.

В рамките на визитата са предвидени двустранни срещи на министър Трайков с министрите на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов и на Молдова Дорин Жунгиету, както и със заместник-министъра на енергетиката на Турция Зафер Демирчан.

Азербайджан има сериозна роля в усилията на Европейския съюз за енергийна диверсификация, а доставките през Южния газов коридор са ключов фактор за надеждно и сигурно газоснабдяване в Европа. Задълбочаването на сътрудничеството с Баку има жизненоважно значение за общите цели в областта на енергийната сигурност, конкурентоспособността и декарбонизацията. 

Синдикалните представители изразиха подкрепа за успешната реализация на мярката за социално-икономическа трансформация на минните терени и подготовката им за други икономически дейности, финансирана по линия на Фонда за справедлив преход. Според общото разбиране на участниците в срещата, реализацията на важните за въглищните региони инвестиционни проекти може да осигури качествена заетост и устойчиви перспективи.

Министър Трайков изрази разбиране и подкрепа за настояването на синдикатите за ускоряване на процеса по подписване на нов Колективен трудов договор. По неговите думи, конструктивният диалог със социалните партньори е едно от ключовите условия за ефективна работа.

В отговор на интереса на синдикалните организации министър Трайков информира, че разговорите с Европейската комисия по нотифициране на отпуснатите с решение на Народното събрание 1 млрд. лв. за комплекса продължават.

Синдикалните лидери представиха пред министър Трайков и идеята за т.нар. Закон за ранно пенсиониране и настояването си той да бъде разгледан.

Всички компании отчитат лавинообразно нарастване на оплакванията след първите дни на м. февруари, стана ясно от представената информация по време на разговора. И в трите енергодружества са получени хиляди жалби, от които повече от половината са обработени до момента. В единични случаи са установени необосновано завишени сметки – главно заради технически проблеми. От компаниите уверяват, че при установяване на необосновано завишени сметки, надвзетите суми ще се прихващат от следващи фактури. Потребителите имат право да поискат и възстановяване на парите им в брой.

„За мен е нормално да имаме пряк контакт помежду си, защото съм уверен, че никой няма интерес от обществено напрежение и протести. Нашата обща цел трябва да бъде прозрачност, добър контрол и качество“, каза министър Трайков и увери представителите на бизнеса, че ще изпълни докрай функциите си в защита на потребителите заедно с КЕВР, КЗК и КЗП. „Вярвам, че – дори да има грешки – те ще се дължат на технически причини и ще бъдат поправени“, заяви енергийният министър.   

Страните се обединиха около идеята след приключване на проверките да търсят заедно подходящ механизъм за по-добра информираност на потребителите и възможности за всеки от тях сам да проверява своята сметка на база на обективни показатели.

България получи висока оценка от заместник-секретаря по енергетика Джеймс Данли за активната си роля в изграждането на Вертикалния газов коридор по време на срещата му в Департамента по енергетика на САЩ със служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков. Джеймс Данли поздрави страната ни за своевременното и последователно изпълнение на строителните дейности по газопреносната инфраструктура на проекта на българска територия.

Преносната инфраструктура е от решаващо значение за сигурния вход и последващия транспорт на природен газ в региона, каза министър Трайков. „Страната ни бе първата, която започна реалното строителство по Вертикалния газов коридор и е активен двигател на регионалните усилия за енергийна сигурност“, подчерта още министърът.

До края на 2026 г. България ще завърши разширението на газопреносната мрежа в ключовите междусистемни точки: Кулата/Сидерокастро (Гърция – България) и Негру Вода/Кардам (България – Румъния). Тези инвестиции превръщат България в основна транзитна държава по оста юг–север и ключов маршрут за доставки на втечнен природен газ, включително LNG от САЩ, към Украйна и страните от Централна и Източна Европа. От американска страна бе заявен конкретен интерес за използване на трасето на Вертикалния газов коридор за доставки на американски LNG.

По време на срещата бяха обсъдени и други стратегически теми, сред които напредъкът по изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с американска технология, както и ролята на рафинерията в Бургас за регионалната енергийна сигурност след въвеждането на санкциите срещу „Лукойл“.

Водещата роля на страната ни в новия модел за енергийна сигурност на Европа беше изтъкната и от секретаря по енергетика Крис Райт, с когото министър Трайков разговаря по време на Трансатлантическата среща на върха за сигурността на газовите доставки, която се проведе на 24 и 25 февруари в американската столица.

Техническа координация и подкрепа от ЕС и САЩ за Вертикалния газов коридор

По-рано през деня в Департамента по енергетика на САЩ се проведе и техническа среща, посветена на Вертикалния газов коридор, с участието на представители на енергийните министерства и газопреносните оператори на България, Гърция, Румъния, Молдова и Украйна, както и на Европейската комисия. Срещата бе водена от специалния пратеник на САЩ за глобална енергийна интеграция Джошуа Волц.

В рамките на дискусиите бяха разгледани:

• премахването на регулаторни и административни ограничения и ускоряването на процедурите за разрешителни;
• хармонизирането и намаляването на трансграничните тарифи с цел създаване на конкурентоспособен пазарен продукт;
• възможностите за дългосрочно резервиране на капацитет и устойчиво финансово структуриране на коридора;
• пълното и ефективно използване на съществуващата и новоизгражданата инфраструктура.

Министър Трайков подчерта, че основно предизвикателство пред пълното реализиране на коридора остават съществуващите доставки на руски газ на непазарни цени. България изпълнява поетия ангажимент в рамките на ЕС за поетапно прекратяване на вноса на руски природен газ – с правно обвързваща забрана за руски LNG от края на 2026 г. и за тръбопроводен газ от есента на 2027 г.

Вертикалният газов коридор, конкурентните маршрути и Route продуктите не са просто инфраструктурни и търговски решения в подкрепа на диверсификацията и сигурността на доставките за Европа, а гръбнакът на новия модел за енергийна сигурност, в който България играе стратегическа и незаменима роля, категоричен бе министър Трайчо Трайков.

България е първата държава, която започна реалното строителство по Вертикалния газов коридор, което превръща страната ни в активен двигател на регионалните усилия за енергийна сигурност, подчерта министър Трайков.

В момента се изпълняват проекти за увеличаване на капацитета на ключовите междусистемни точки Кулата/Сидeрокастро (Гърция – България) и Негру Вода/Кардам (България – Румъния). Вертикалният газов коридор представлява „магистралата“ от юг на север, по която могат да бъдат пренесени до 10 млрд. куб. м втечнен природен газ годишно към Украйна и по-широкия регион чрез междусистемната точка Негру Вода 1/Кардам.

Страната ни вече е кандидатствала за частично безвъзмездно финансиране по Модернизационния фонд на Европейския съюз. При одобрение това ще позволи изграждането на конкурентна тарифна структура, от която ще се възползват както българските, така и регионалните ползватели на газопреносната мрежа.

През следващата година се очаква с увеличен капацитет да бъдат въведени в експлоатация и интерконекторните точки при Стара Загора и Комотини (Гърция). Освен стратегическата роля за диверсификация на източниците, тези проекти ще осигурят на търговците на природен газ по-голяма гъвкавост при управлението на доставките и достъп до нови пазари.

Дълъг път, започнал от кризата през 2009 г.

„Усилията за диверсификация в нашия регион започнаха сериозно преди около 17 години – веднага след прекъсването на доставките на руски газ през 2009 г. Тогава София, която се отоплява с природен газ, започна буквално да изстива“, припомни министър Трайков. По думите му именно тази криза доведе до решителна промяна в европейската политика и до активната подкрепа на Европейската комисия за изграждането на интерконекторите на България с Гърция, Румъния и Сърбия. „Най-важният от тях е този с Гърция, защото той постави основата на Южния газов коридор и на всичко, което правим днес“, подчерта министърът.

Трайков отбеляза, че въпреки пропуснатите възможности в миналото, включително нереализирания проект „Набуко“, предприетите стъпки за диверсификация са дали резултат.

„Когато дойде много по-голямата криза през февруари 2022 г. и „Газпром“ поиска плащане в рубли, ние бяхме подготвени. Учтиво отказахме, защото това нарушаваше договора ни – и нищо не се случи. В същото време България получи два танкера американски LNG  и това беше ясно доказателство, че диверсификацията работи”, заяви министърът.

Американски LNG – нови възможности за България и региона

В рамките на Трансатлантическата среща на върха във Вашингтон министърът на енергетиката подписа декларация, подкрепяща  започването на преговори от страна на Булгаргаз за внос на американски втечнен природен газ (LNG). Документът беше подписан в присъствието на секретаря по вътрешните работи на САЩ Дъг Бъргам, председател на Националния съвет за енергийна доминация и на секретаря по Енергетика, Крис Райт.

Министър Трайков подчерта, че това е навременна и логична стъпка в контекста на поетия от България и Европейския съюз ангажимент за прекратяване на вноса на руски газ. Това включва правно обвързваща забрана за внос на руски втечнен природен газ и тръбопроводен газ, с пълно прекратяване съответно от края на 2026 г. и от есента на 2027 г.

„След постепенното премахване на руския газ, включително втечнения природен газ, още от следващата година голяма част от вноса, който в момента успява да влиза „през задната врата“, най-вероятно ще стане невъзможен. Затова Вертикалният газов коридор не е просто инфраструктурен проект - той е ключов инструмент за енергийната сигурност на региона и за реалната диверсификация на доставките“, обобщи министър Трайков.

По време на визитата си министърът проведе и среща с Томас Съмърс, изпълнителен вицепрезидент на Shell за Съединените щати, на която бяха обсъдени възможностите за дългосрочно сътрудничество в областта на доставките на втечнен природен газ за България и региона и беше обсъден хода на проучванията за природен газ в Черно море. Разговори бяха проведени и с министрите на енергетиката на Румъния, Гърция, Сърбия, Унгария и Словакия, със секретаря по Енергетика на САЩ Крис Райт, с помощник държавните секретари Джейкъб Хелберг и Майкъл Ригас, както и с президента на най-голямата компания за LNG Cheniere, Джак Фуско, президента на Chevron Фрийман Шахийн и специалния пратеник за глобална енергийна интеграция Джошуа Волц.

По време на форума енергийните министри на 12 европейски държави и Съединените щати подписаха Съвместно изявление за повишаване сигурността на доставките на природен газ за Централна и Източна Европа. Сред подписалите са България, Гърция, Полша, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и САЩ – държави, които търсят по-сигурни, по-предвидими и по-независими енергийни решения за региона.

Какво означава това на практика

Документът поставя ясен акцент върху доставките на природен газ от надеждни и разнообразни източници, по-конкурентни и по-предвидими цени на суровината, премахване на руските доставки от енергийния баланс на Общността, в съответствие с европейските политики и законодателство, както и по-тясното енергийно партньорство между Европа и Съединените щати. Целта на страните-участнички е постепенно да намалят зависимостта от един доставчик и да изградят по-гъвкав и устойчив газов пазар.

Съвместното изявление предвижда подобряване на ефективността на пазара на природен газ чрез пълноценното използване и разширяване на съществуващата инфраструктура, премахване на непазарните бариери пред конкурентното ценообразуване, вкл. на регулации, които затрудняват вноса на газ. Беше направен преглед на проекти за увеличаване на трансгранични капацитети и строителството на нова газова инфраструктура, с конкретни параметри, срокове за реализация и възможности за финансиране, което ще осигури дългосрочна стабилност на търговията с природен газ в региона.

Стратегическо значение за България

Подписването на Съвместното изявление утвърждава България като основна транзитна и инфраструктурна държава в рамките на Вертикалния газов коридор – стратегическа система, която пренася газ от юг на север и свързва LNG терминалите в Гърция с пазарите на Централна и Източна Европа. “Това поставя страната ни в центъра на усилията за диверсификация и за по-голяма енергийна сигурност в региона”, каза по време на форума министър Трайков. Според него България може да има ключова роля в преноса на втечнен природен газ, включително доставки от Съединените щати към Украйна и страните от Централна и Източна Европа, което ще диверсифицира доставките и ще открие нови възможности за допълнителни инвестиции в националната газопреносна мрежа.

Конкретните ползи за България включват:

По-добро използване и развитие на съществуващата газопреносна инфраструктура, включително междусистемните връзки с Гърция и Румъния, и повишаване на капацитета по ключови входно-изходни точки;

• По-силна роля на България като основен фактор в регионалната газова свързаност;
• Достъп до публично и частно финансиране, включително чрез международни финансови институции, експортни кредитни агенции и европейски фондове, за реализиране на приоритетни инфраструктурни проекти.

„Имаме възможност да превърнем националната газопреносна система в истински стратегически актив – не само за България, но и за целия регион“, каза още министър Трайков.

Подписаното съвместно изявление предвижда и редовни консултации между държавите, координация между газовите оператори и регулаторите и съвместни действия за изграждане на по-прозрачен и работещ газов пазар.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)